Изложба Живопис

19часа, 17 март, Галерия ‘София’

Запазване на места ТУК

Специален гост: Полина Герджикова

Разговор с художничката на чаша българско вино

Полина Герджикова е архитект, дизайнер и художник. Тя има 20 самостоятелни изложби-живопис в България и чужбина. Последните от тях ,“СВЕТЛИНАТА – МЕТАФОРА НА ДУХА”,  посветени на Международната година на светлината на ЮНЕСКО, бяха показани в СЪВЕТА НА ЕВРОПА в Страсбург по случай Националния празник на България 3-ти март 2016 г. и в Държавния културен институт към МВнР на България под патронажа на ЮНЕСКО..Общата им концепция  отразява възгледа на художника, че Светлината е извечен образ на ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ, сътворило всичко  –  според модерната физика, християнството, древните религии. Затова нейни знакови интерпретации присъстват в цялата история на човечеството – от археологическите артефакти и Сакралната геометрия до теориите на науката и философията. Полина е автор на ЛОГОТО на Българското председателство на Съвета на Европа (2015-2016 г.). Нейни картини са в частни и дипломатически колекции в Япония, САЩ, Франция, Русия, Израел, Аржентина, Австралия, Испания, Германия, Китай, Тунис, Италия, Индия, Холандия, Южна Африка и България.

Картините в изложбата са посветени на Светлината и на приемствеността на символите й през вековете – от неолитната култура на Великата Майка, Черноморската цивилизация 6000 г.пр.н.е., тракийската и християнската цивилизации (включително богомилството)  до съвремието.

 

Полина споделя: “Убедена съм, че мисията на изкуството е не само  естетическата наслада, а и РЕ-ЛИГИО – което означава възстановяване на връзката между Човека и Божественото,  припомняне на съкровената ни цел Тук-Сега, на чувството на единение с другите хора,  на единение с Вселената-Светлина.

Цялото наше сакрално наследство е озарено от нея – защото в духовното пространство на човечеството  различните религии са просто различни езици на Светлината и нейни интерпретации през вековете!

В много мои творби Светлината е символ на вярата, материализиран в култови обекти по българските земи. Някои от тях са обявени за Световни паметници на културата на ЮНЕСКО –  Мадарският конник, гробницата в Свещари, Червената църква в Перущица, Античният театър в Пловдив, Старинният Несебър, Боянската църква, Рилският манастир. Там емблемите на светлината в света на формите присъстват като метафора на духовни преживявания – аспекти на цивилизацията от древността до днес.

В основата на други платна е ЗНАК, който в математиката се нарича клотоида, а в семиотиката – спирален орнамент. Завихреният флуид S е символ за най-същностната характеристика на света, в който живеем – от макрокосмоса до микрокосмоса, от гравитационните до квантовите взаимодействия. Съвременните природни науки приемат, че материята съществува в две основни форми: вещество и поле (в частност светлина). От друга страна съвременни изкуствоведи  са на мнение, че именно тези две форми на Съществуващото неолитните хора са определяли като Великата Майка – Единна, но с две проявления: материално и светлинно. Те са изразявани със знаци S, използвани  самостоятелно, огледално разположени, свързани като меандър или покриващи цяла повърхност. Тези образи присъстват в много артефакти от цивилизациите по българските земи – върху ритуални златни и керамични съдове, върху жертвеници на светилища, върху менхири и дори върху българските носии.                                                                                                                                                                    Историята  познава редица примери как в състояния на Просветление човешката психика е възприемала Вселената като жив поток от Светлина, в който всяко нещо е свързано с всичко останало  –  Светлинен свят, който е жив организъм. Счита се, че именно подобно преживяване е поставило началото и на неолитния светоглед.  А всички ние Тук-Сега можем да споделим едновременно просветлените състояния на нашите прадеди и прозренията на съвременните учени  – да споделим Светлината! ”.   

                                                       Слънцестоене  (Коледа, Еньовден)

               Като Лабрис стоим по средата на Времето,

               В центъра на Течащата Светлина,

               и като Слънцето днес преживяваме и осъзнаваме 

               световете на Бялата и Червената майка 

               – двете лица на Единния.

                                                            Полина Герджикова