Тракийските Войни

Тракийските Войни

на

Д-р Саймън Англим, MA PhD MRUSI

Българският Културен Институт Лондон изказва своите благодарности към автора, подготвил настоящата статия специално за нашия уебсайт.

Римляните казали за тракийските племена (населявали териториите на днешна юго-източна България и съседните територии на Гърция и Турция), че ако спрат да воюват помежду си, могат за завладеят света. Тракийските воини се различават от гръцките и римските боици. Древните гръцки и римски армии концентрират силите си в дисциплинирана пехода, обучена за близки сражения – примерно, еладските хоплити (тежко въоръжени пехотинци), екранизирани във филма „300“ или римските легионери. Траките, да не забравяме, идват от различен контекст – хълмистите, планински територии, на които те воюват, изискват военни действия срещу неочаквани атаки и засади. Именно тези условия правят от траките – копиеносци най-професионалната лека артилирия, позната в Класическия свят.

Пелтастът – леко въоръженият тракийски воин – е наречен така заради неговия щит. Щитът има сърповидна форма, изработен е от ракита и е покрит с козя или овча кожа. Това е и основната артилерия на пелтастите. Достигналите до нас изображения на траките – воини показват пелтастите, наметнати с лисича кожа и леки туники, също така татуирани, въоръжени с щита – пелта – и копия. Повечето също така са снабдени и с традиционното Балканско оръжие – кинжал (боен сърп), с назъбено желязно острие, около 120 см, което може без проблем да обезглави противника, да осакати кон или да промуши ризница само с един удар. Когато през 2 в. пр. Хр. Римляните сразяват даките (предци на днешните румънци), те трябвало да включат специални части – тежко оборудвани легионери – за да се изправят срещу пелтастите.

Военните тактики на траките наблягат на бързината и готовността за бягство, напълно противоположни на зрелищните атаки на хоплитите и римските легиони:

„Тичайки надолу по хълмовете, те прииждаха, мятайки копия, отдрапвайки се, когато Атинската армия напредваше и настъпвайки отново, веднага щом тя се оттеглеше. За известно време битката продължи така – ту с атаки, ту с отстъпления, но и в двата случая атиняните губеха. Гърците се бяха уморили от маневри, които трябваше да правят всеки път… Главният отряд се втурна в горите, от където нямаше пътеки за бягство обратно и тогава връгът подпали дъбравите около тях…“
(Тукидид III.98)

В тези военни действия, атинският командир Демостен научава своя урок. Изпратен да разбие спартанските сили на о. Пилос през 425 г. пр. Хр., той наема 800 тракийски пелтасти, за да подкрепи хоптилите. Опитът му, воювайки някого срещу тях, сега го учи как най-добре да се възползва от услугите им:

„[Те] окупираха най-високата точка на бойното поле, като така причиниха на врага възможно най-голям смут; той бе заобиколен от всички старани и нямаше нито една позиция за контра-атака, а бе изложен на нападение от всички страни и ако атакуваше тези отпред, щеше да попадне под прицела на онези отзад, ако атакуваше по фланг, щеше да бъде нападнат от другата страна. Където и да отидеше, щеше да има врагове до себе си, леко въоръжени и най-трудни като съперници, защото техните стрели, копия, камъни и прашки им позволяваха да действат от дълго разстояние и бе невъзможно да ги доближиш… те имаха предимството на бързината.“
(Тукидид ІV.32)

След ІV век пр. Хр. Пелтастите стават интегрална част от гръцките армии и формират една част от армията на Алексанъдр Велики, с която той тръгва към Азия. Там, в битката при Ихелиум през 326 г. пр. Хр. Те се срещат с най-грандиозното оръжие на цялото бойно поле – индийските бойни слонове.

„Александър изпрати леко въоръжени траки срещу слоновете, защото тези воини бяха по-добри в престрелките, отколкото в ръкопашния бой. Пелтастите обсипаха със стрели и слоновете, и водачите им…“
(Curtius VIII.14.24-25)

Престрелката продължила и много от слоновете вече тичанаха побесняли и се мятали безцелно. Траките последователно нападали и се отдръпвали от слоновете, използвайки типични тактики при престрелка, атакувайки слоновете от близки разстония, след като виднъж са ги отдалечили от останалите и използвали сърповете си, за да им секат краката.

Нищо чудно, че спартанците казвали, че гърците толкова се боят от траките, колкото децата от чудовища!

http://reading.academia.edu/SimonAnglim