Днес честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов

Днес честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

На 9 юли (27 юни ст. ст.) 1850 г. в Сопот, в семейството на Минчо Иванов Вазов и Съба Хаджиниколова Вазова, се ражда Иван Вазов – бъдещият колос на българската литература, големият поет, писател, драматург и общественик.

„Иван Вазов наистина не е просто един от големите ни писатели от края на Възраждането и следосвобожденската ни история, работил във всички литературни жанрове. Той е епоха в българската литература, неин основоположник и крепител на духа и смисъла ѝ. В този смисъл той е повече от писател, защото е властител на националния ни дух.

Появява се, за да стане вечният български писател на всички поколения и епохи, и техен най-могъщ и верен изразител. Без Иван Вазов българската нация вече не е в състояние да съществува. Без него тя ще рухне и ще загине.

Вазов не може да бъде тълкуван и разбран извън тази си съдбовна предопределеност за българската нация и българската литература на модерната епоха.”

Панко Анчев – литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ

Екземпляр от първия тираж на „Под игото“ получи Народният театър, а идеята на екипа е да направи музейна експозиция, в която той да се пази и показва.

Интересен факт е, че романът “Под игото” на Иван Вазов излиза като книга първо на английски език през 1894 година, а едва няколко месеца след това е отпечатана и на български език.

Причината за забавянето на българското издание е фактът, че то съдържа 24 красиви илюстрации, които тогава изисквали доста време, за да бъдат направени.

България отбеляза годишнината от рождението на Иван Вазов с тържествени чествания в цялата страна.

 

МОИТЕ ПЕСНИ

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

 

И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.

 

В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красят

и светлий лик на нашата природа

та мойте песни все ще се четат.

…………………………………………………