Представяне на Божана Апостолова и Рене Карабаш в Кеймбридж

Кеймбридж, 20 часа
Без субтитри на английски език

Български културен институт Лондон съвместно с училище “Иван Рилски” в Кембридж Ви каним на среща-разговор с Божана Апостолова и Рене Карабаш.

Дълги години единствено Божана Апостолова поемаше риска да публикува млади български автори, да проправя път за книгите им. Но заедно с това не спря да жъне и лични успехи. Автор е на 9 стихосбирки, три романа, единадесет книги за деца.
Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици. Създател е на Литературния фестивал „Пловдив чете” и перманентната културна инициатива „Младият Пловдив чете”. През 1994 г. тя учредява и най-престижната годишна национална награда за поезия „Иван Николов”, която се връчва от 1994 г. насам.

Рене Карабаш (1989) завършва приложна лингвистика във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Известно време живее и учи в Анже (Франция). Отличена е с първа награда за белетристика на 38-ия Национален студентски литературен конкурс в Шумен през 2015 година. Нейни текстове са публикувани в Литературен вестник, Liternet, Литературен клуб, Открита литература и други. В момента живее в София и завършва магистратура по театрална режисура. Режисьор е на
миниспектакъла „Театър в колата” и автор на арт инсталация „Аномия“. Била е стажант асистент-режисьор на Маргарита Младенова и Теди Москов.

За „Хълбоци и пеперуди“:

Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже.
Марин Бодаков

Обърнах тази книга „с хастара навън”. Докато опипвах подутините, стиховете й падаха като „гилотини” върху пред-разсъдъците ми, и те, „postmortem”, се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с „отличен”.
Азиз Ша(к)ир – Таш

Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която засмуква празното,
другото.
В “Хълбоци и пеперуди” Рене Карабаш осезава думите като кожа; иска от тях да докосват, да бъдат поглъщани или да хапят самите те. Самоизпитание на опита в езика: опит да се улови ероса на неуловимото – настойчиво, натрапчиво, непреодолимо – усещане, когато си вече, и необратимо, в негов плен. Картография на телата думи, която трогва и разтрогва.”
Боян Манчев