Театър

Моноспектакли на Театър “София”

“Когато рокът беше млад”
“Гъдулката гори”

18:00 ч., Салоните на Българското посолство

“Гъдулката гори”:

Понякога Балканите ми се струват ужасно кътче, потънало в абсурди и тежка апатия, която разкапва всичко наоколо. Друг път виждам в тях хубостта на веселието, някаква причудлива усмивка наднича глупашки отвсякъде и те усмихва, върви разбирай как и защо. Често ме подчинява мрачната мисъл, че живее ли наоколо, човек е подземен и периферен, дълбоко комичен в опитите си да се протегне към останалия свят. Още по-често ме връхлита радостта от подземието: ще ми се да остана зазидан в него, с детски сантимент и наивната гордост, която те кара да обичаш тукашното, въпреки цялата му кал и простотия – и така, с натъпкана в устата кал, да се ухилиш като идиот, като бог, като пич, като гений и глупак.

Идеята беше за тази люлка от противоречия да разкаже един гъдулар, понеже, ако някой разбира от балкански и български подземия, това е той. Гъдулката обаче е един съвсем буквален инструмент. Имам предвид, трудно можеш да очакваш от уред, чиито струни са се правили от усукани котешки черва, и лък, стържещ с обтегнати конски косми, да послужи за нещо толкова изискано като литературна метафора. Затова и гъдуларят е зает предимно с това да си блъска главата с проклетата гъдулка – до момент, в който границата между музикант и ненормалник стане доста съмнителна.

“Когато рокът беше млад“:
Театрален спектакъл по пиесата БАЩА МИ

Родителите ни. През колко етапа преминаваме в общуването си с тях? Първо ги боготворим, без тях сме никои, без тях сме загубени. После имаме нужда да пораснем, да не бъдем като тях, отричаме ги, забравяме ги. Накрая съжаляваме, тогава разбираме колко много „ние” сме „те”. И сме им благодарни. Затова, че ги е имало.

Син си спомня нелепите истории на своя „странен” баща. Застаряващ глух рокаджия от времето на социализма. В детските спомени на сина действителността е примесена с измислиците на бащата, така че дори той самият вече не е сигурен кое наистина се е случило и кое е било само фантазия. Чудатият баща е създал за сина си свят, в който да се чувства уютно и специален. Но с порастването идват и въпросите, и срама.

Изминали са пет години, откакто баща и син не са се виждали. Бащата е в болница. Целият монолог минава в мислите на сина, преди да се осмели да отвори вратата на болничната стая и да се срещне с баща си.