Литературна вечер (с чаша вино)

Представяне на книгата “Ало, България” на Здравка Момчева

Специален гост: Здравка Момчева

19:00 ч., Галерия София

Повече за Здравка Момчева:

Авторката завършва Българска филология в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ през 1994 година. Магистър по български език и литература. Учителка по български език и литература от основаването на  горен курс на Българското училище към Посолството, Лондон. Носителка на първа награда в конкурса „Танц с думи“ / “Dance with words” на издателство “Палабрас прес”, Канада за стихотворението “Песента на Орфей”/ “The Song of Orpheus”, излъчено по канадските радио и телевизия. Носител на почетна държавна грамота „Неофит Рилски“ на Министерство на образованието, младежта и науката за принос към българското образование. В момента, авторка на рубриката “Очи в очи” за вестник”БГ БЕН”, Великобритания. Аспекти на публикациите – разкази от ежедневието и натрупания житейски опит на една българка зад граница, българската гледна точка към света на глобализацията, комичното и тъжното в предизвикателството да бъдеш чужденец  в мултикултурното общество на Обединеното кралство.

Повече за книгата й “Ало, България”:

“Словото й те удря като с чук – то те връхлита; омотава те в многопластието си и бърника в разсъдъка и сърцето ти. Разсмива те, или те разплаква, или и двете едновременно… Разказите й се четат на един дъх, но винаги те карат да се върнеш към началото. Прочиташ ги отново – и издърпваш още един щрих, който  е убягнал от съзнанието ти при първия прочит. Намираш още един нюанс, който те кара да възкликнеш пред себе си- „Ами да, точно така е…”

Тя е белязана, защото може да облече в думи, това, което мнозинството емигранти стиска между зъбите си, неспособно да го изкаже. Такъв талант е дарен на малцина!

Вярвам, че времето ще докаже стойността на творчеството на Здравка Владова- Момчева . Убедена съм, че във всички случаи, „Ало България“, заедно с всичко сътворено от нея през тези години,  след време ще бъде важен документ за орисията на България и българите на предела между 20-ти и 21-ви век.“

(Вера Маринова)