Светлозар Желев представя “България за напреднали” и “Любовта за напреднали” в разговор с Мария Спирова, Наталия Делева и Юлиан Попов

Българският културен институт Лондон има удоволствието да Ви покани на Литературна вечер: “Светлозар Желев представя “България за напреднали” и “Любовта за напреднали” в разговор с Мария Спирова, Наталия Делева и Юлиан Попов”, на 18 май 2022 г., от 19:00 часа, в Галерия “София”.

“България за напреднали” е книга, която събира текстове на класици, разкази и лични истории на различни хора. “България за напреднали” е книга за споделена и осъзната любов, за сърцето и разума, за липсата без носталгия, и за носталгията без липса, за смеха и забравата, за лекотата на битието, за самоличността и завесата, за границите и езика, за родината, без територия, и за живота, който е другаде. “България за напреднали” е споделяне и пътуване, човешко и искрено, из пътеките на паметта, миналото и настоящето на родината, народа и езика.

Колко милиона българи живеят извън границите на България? А колко са емигранти в собствената си страна? Колко гледат на света с отворени очи, сърце и ум? Как изглеждаме в огледалото на другите? Как можем да обичаме България? Къде е тя?

“…Мисля си например за едно празно парче земя на североизточния нос на полуострова в стария Созопол. Дълго време никой нищо не е построил там; вместо това по цяло лято из пресъхналите му вади цъфтят макове. Мисля си за полята от макове, нашарени със синьо-лилава лупина, покрай магистралите. За една синя риза, оставена в дъжда и прахоляка на края на селото. Също за белия равнец в поляната до Гела, който две старици беряха заедно с другите му цъфнали братовчеди, за да направят планински чай – сякаш човек би могъл да изпие самия пейзаж в димяща чаша. Обмисли това, Пруст. За гълъби, търсещи храна между калдъръма на манастирския двор; гълъбите са навярно на осем години, манастирът – на повече от хиляда. Или за пътища, виещи се през клисура, кацнала колебливо на южната граница, за скали, осеяни тук-там с цветя и по-често с пещери. За костенурка (унесена в отшелнически размисли) по крайчеца на една странджанска гора…”, казва писателката Елизабет Костова.

Тази книга е за обичта към България и българите, за това, какво е да си българин тук и по света, какви сме българите и защо сме такива, как гледат на нас другите, какво знаят и какво не знаят, какви са ни кривиците и какви са ни правиците. Тази книга е и сбор от лични истории, сбор от личности, за които България и българския език са важни. За някои тя е родина, за други дом, за трети езика е техния приют. Нито една книга за България не може да изчерпи темата, а съм чел и разглеждал стотици, от албуми на красотите на страната ни, през исторически, народопсихологически и етнографски изследвания, до поезия и белетристика. България е необхватна. Тази книга дава само един, всъщност много, различни погледи и отношения към нея. Тя обогатява с обективност, лични преживявания и емоции, с емпатия и истории, с любов и посветеност, с приятелство и усмивка. В книгата има много ирония и самоирония, има неща, от които боли и които сигурно ще подразнят някой. Не можем да скрием главата си в пясъка на минало величие и да си въобразяваме нашата идеалност. Това е пагубно. Трябва да се огледаме в очите на другите, в огледалото на историята и мъдростта, за да видим истинския си образ. И да се приведем в добър и достоен вид, или поне да опитаме. Това е книгата – огледало, в което да се погледнем. И да се замислим. Ето и авторите, чийто текстове ще намерите в нея: Атанас Далчев, Боян Пенев, полк. Борис Дрангов, Владимир Свинтила, Кирил Христов, Николай Лилиев, Райко Алексиев, Станислав Стратиев, Георги Господинов, Айгир Сверисон, Бела Кармел, Велина Минкова, Георги Господинов, Давид Бернщайн, Десислава Апостолова-Ван Дам, Джеремая Чембърлин, Евгения Бернщайн, Елизабет Костова, Илия Троянов, Камелия Кучер, Капка Касабова, Капка Тодорова, Ксения Банович, Курт Ван Дам, Люба Атанасова, Мануела Малеева, Мария Касимова-Моасе, Николай Грозни, Палми Ранчев, Русана Бърдарска, Силвия Атипова, Теодор Ушев, Христос Хартомацидис, Юлиан Попов.

“Любовта за напреднали” е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях – зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, или пък ни дава възможност да дишаме – отваря гърдите ни, отваря всяка от алвеолите в белите ни дробове, забивайки дълбоко в сърцето ни иглата с адреналин, който ни изстрелва в съвсем различно измерение. Космическите пътешествия са открити от хората заради любовта според мен. Всяко вдъхновение, мисъл, протуберанс на въображението е било плод на любов. Така смятам. Дали е любов към човек, дали е любов към науката, дали е просто любов към всичко живо, или просто любо-знателност и любо-питство. Неслучайно тези две думи съдържат в себе си корена на думата любов. В крайна сметка тя, любовта, е движещата сила на човечеството през всички тези години. Любовта може да бъде религиозна, любовта може да бъде чиста и непорочна, любовта може да бъде плътска, любовта може да бъде разкъсваща, може да бъде даряваща, може да бъде разбираща и споделяна, може да бъде несподелена, болезнена, тежка, разтърсваща, скрита, може да бъде всякаква. Любовта може да бъде и към муза, любовта може да бъде във всяко едно от нещата, които ни заобикалят. То може да ни даде всички тези прекрасни заряди, химически реакции, всички тези избухвания вътре, по невронната ни система, която ни кара да чувстваме любовта.

Поети и писатели са използвали много метафори, за да я опишат. От пеперудите в корема до ударения от гръм. И всички тези обяснения, метафори, определения, опити тя да бъде обяснена и преразказана с думи не са били напълно обемащи я. Любовта винаги е нещо повече. Любовта винаги се изплъзва, за да бъде обяснена, да бъде изказана, да бъде разголена и разбрана от всеки. Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има мрак. Ще използвам и един друг израз, перифразирайки го, за любовта: любовта е добър слуга, но лош господар. Любовта много често може да унищожи дори доброто в нас. Тази многоликост дава възможност тя да се превърне в най-силната, най-често присъстващата, най-характерната, най-важната, със сигурност, тема в литературата.

“Любовта за напреднали” има мъжки и женски екземпляр. Двата тома съдържат текстове на близо 90 съвременни български автори и авторки. Темата за любовта е безкрайна, и с всеки един текст, с тези стотици стихотворения и проза, тя покълва и избуява. Любовта е подарък, дар и благословия. Както и добрата литература.

Ето и авторите:

Женската книга: Елена Алексиева, Керана Ангелова, Йорданка Белева, Яна Букова, Русана Бърдарска, Ина Вълчанова, Марианна Георгиева, Екатерина Григорова, Гергана Гълъбова, Зорница Гъркова, Наталия Делева, Надежда Дерменджиева, Белослава Димитрова, Кристин Димитрова, Теодора Димова, Мария Донева, Деметра Дулева, Йоанна Елми, Здравка Евтимова, Виргиния Захариева, Рене Карабаш, Капка Касабова, Камелия Кондова, Елизабет Костова, Камелия Кучер, Амелия Личева, Велина Минкова, Аксиния Михайлова, Мария Касимова-Моасе, Диана Петрова, Яница Радева, Юлия Спиридонова, Мария Спирова,  Албена Стамболова, Нели Станева, Соня Тодорова, Димана Трънкова, Гергана Турийска, Цветелина Цветкова, Цветелина Цекова,  Мона Чобан, Ваня Щерева.

Мъжката книга: Емил Андреев, Радослав Бимбалов, Георги Борисов, Цочо Бояджиев, Георги Бърдаров, Андрей Велков, Михаил Вешим, Георги Господинов, Николай Грозни, Яни Димитров, Деян Енев, Георги Иванов, Иво Иванов, Стефан Иванов, Ани Илков, Христо Карастоянов, Димитър Кенаров, Костадин Костадинов, Петър Крумов, Цанко Лалев, Иван Ланджев, Галин Никифоров, Момчил Николов, Васил Панайотов, Златозар Петров, Алек Попов, Владимир Попов, Палми Ранчев, Христо Раянов, Георги Рупчев, Александър Секулов, Иво Сиромахов, Иван Станков, Иван Теофилов, Калин Терзийски, Николай Терзийски, Тодор П. Тодоров, Илия Троянов, Александър Христов, Борис Христов, Владислав Христов, Иван Цанев, Евгений Черепов, Александър Чобанов, Петър Чухов, Александър Шпатов.