ОТЛОЖЕНО! Представяне на новото луксозно издание на филма „Англия, моя Англия“ и дискусия със специалните гости на събитието – Тони Палмър и Стефан Китанов

Скъпи приятели,

Бихме искали да Ви информираме, че събитието „Представяне на новото луксозно издание на филма „Англия, моя Англия“ на 29.04.2020 се отлага поради разрастващата се епидемия, причинена от COVID-19.

По нареждане от Министерството на външните работи, като предпазна мярка срещу епидемията, причинена от COVID-19, се забранява провеждането на големи събития и събирането на много хора на едно място в сградите на Посолството на Република България и Български културен институт Лондон до второ нареждане.

Съжаляваме за причиненото неудобство.

С уважение,

Български културен институт Лондон

————————–

Безплатни покани за събитието ТУК

Българският културен институт Лондон има удоволствието да ви покани на събитието „Представяне на новото луксозно издание на филма „Англия, моя Англия“ и дискусия със специалните гости на събитието – Тони Палмър и Стефан Китанов“ на 29-ти април 2020 г. От 19:00 часа в Салоните на Българското Посолство. „Англия, моя Англия“ е първата съвместна продукция между българска и английска Телевизионна компания.

Англия, моя Англия 

Великобритания, 1995, 153 мин, цветен

Режисьор: Тони Палмър

Сценарий: Джон Озбърн и Чарлс Ууд

Оператор: Никълъс Д. Ноуланд

Музика: Хенри Пърсел

В ролите: Саймън Калоу, Майкъл Бол, Ребека Фронт, Луси Спийд, Летиша Дийн, Нина Йънг

Продуцент: Майк Блует

Асоциирани продуценти: Стефан Китанов и Радослав Спасов

„Хенри Пърсъл е пълна мистерия. Знаем къде е погребан (до Вогън Уилиямс в Уестминитстърското абатство), но това е всичко. Не знаем дори кой е платил за паметната плоча в Абатството. Никой не знае със сигурност къде е роден и кога приблизително е роден. Не знаем имената нито на майка му, нито на баща му. Живял е толкова години, колкото и Моцарт – само 36, но знаем с подробности какво е правил само през три от тези години. Има напълно празни редица страници от ръкописите на неговите най-важни произведения. Пърсъл е бил и е мистерия до днес, с изключение на това, че знаем, че е написал над хиляда произведения, поне по едно всяка работна седмица от живота си.

Как тогава да направим филм за такава мистериозна, почти несъществуваща „личност“, чиято музика остава нашият основен извор на информация? Джон Озбърн измисли нещо брилянтно, а именно да се направи паралел между царуването на Чарлз II (1660-1685), периода на рацзвет на Пърсел с „царуването“ на Театъра на Роял Корт (1956-1979), в който е имал разцвет и Озбърн. Последният е вярвал, че има и много други такива паралели. Англия през 1660-те и 1670-те години е била заета със свободата на словото, икономическата експанзия, преговорите с Европа, упадъка на конвенционалния морал, увеличаването на жестоката престъпност, безработицата и лекомислието. Това е била ситуацията в Англия през тези години. И след икономическия разцвет през 1980 г. настъпва и икономическият крах като през 60-те години. Това позволява на Озбърн да направи един финален унищожителен коментар относно това, което вижда като нечестни действия от страна на съвременното британско общество под прикритието на описване на тези действия на периода на Възраждането и неговия кралски композитор, Хенри Пърсел.“

„В Англия днес сме заобиколени от армията на крадци, търсачи на рицарски ордени, сантиментални банкери и мазници, несъблюдаващи законите.“ 

„Да си социалист днес е като да си в свещеничеството в един свят без Бог, бърборейки непрестанно за „обществото без класи“ до средната класа, която не се подчинява.“  

„Всеки изисква отговори, като и щастието, по право. Колко безнадеждно, колко иронично.“ 

Тони Палмър е един от водещите режисьори на музикални документални филми и исторически игрални драми. Филмографията му наброява около 100 заглавия – от ранните му творби за „Бийтълс”, „Крийм”, Джими Хендрикс и Франк Запа до известните му портрети на Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас, Джо Осбърн, Марго Фонтейн и Менухин. Неговият филм, посветен на Вагнер (дълъг 7 часа и 45 минути) и с участието на Ричард Бъртън, сър Лорънс Оливие и Ванеса Редгрейв, е определен от „Лос Анджелис Таймс” за „един от най-красивите филми на всички времена”. Сред повече от 40-те международни отличия за работата му са 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми”. Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия. Тони Палмър беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2010 г.

Стефан Китанов е български продуцент, директор на фестивал, представител, участник в изложения.

От 1992 до 1999 Китанов е директор и програматор на Дома на киното, София. След като основава продуцентските компании РФФ Интернешънъл (1994) и Арт Фест (2001) започва да организира ежегоден филмов фестивал в България. От 1995 г. с двете продуцентски компании – РФФ Интернешънъл и Арт Фест прави продукции и съвместни продукции на повече от 20 филма, получили национално и международно признание, най-известните от които са „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008) на Стефан Командарев (в краткия списък на Оскар на чужди езици, 30 международни награди, излъчен в повече от 100 държави). Сред последните му проекти са – филми от Нури Билге Джейлан (“Дивата круша”), Джесика Удуърт и Питър Бросенс (“Белгийският крал” и “Босият император”), Надежда Косева (“Ирина”), Леван Когуашвили („Брайтън 4”), Душан Милич (“Мрак”).

През последните 15 години Китанов е показал в България на 100 европейски филми на режисьори като Wim Wenders, Michael Haneke, Nuri Bilge Ceylan, Lars von Trier, Aki Kaurismaki, Terry Gilliam, Dardenne Brothers, Danis Tanovic, Francois Ozon, Fatih Akin, Ken Loach, Andrej Zviagintzev, Cristian Mungiu, Dusan Milic, Radivoje Andric, и много други.

Китанов е бил български представител в Управителния съвет на Eurimages, 1997-2000. Той е бил член на журито във Венеция, Кан, Карлови Вари, Москва, Клуж, Висбаден, Солун, Ереван, Комаром, Торун, Европейски парламент, EFA. Член е на Европейската филмова академия.