Поетична вечер с Аксиния Михайлова

23 юни/ петък/, 19 часа, Галерия „София“

Заповядайте на поетична вечер с Аксиния Михайлова

Запази места ТУК

БКИ Лондон ви кани на поетична вечер с Аксиния Михайлова в приятната обстановка на Галерия „София“, където самата авторка ще представи любими произведения от поетичните си сборници  Разкопчаване на тялото  („Жанет 45“, 2011), удостоен с националните литературни награди „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“ и Смяна на огледалата („Жанет 45“, 2015), отличен с националната награда „Иван Николов“.

Събитието ще се проведе на български и на английски, за да се запознае и англоговорящата публика с творчеството на този наш лауреат на престижната награда за поезия “Гийом Аполинер“ 2014.

Поканете приятели, български и англоговорящи, на приятна вечер с поезия и вино.

 

 

ЗА АВТОРКАТА:

Поет и преводач  Аксиния Михайлова,  родена  1963, e eдин от основателите на литературно списание „Ах, Мария“. Автор на щест поетични сборника на български език: Тревите на съня (1994), Луна в празен вагон (2004), Три сезона (2005), Най-ниската част на небето (2008), Разкопчаване на тялото  (2011),  удостоена с националните литературни награди „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“, Смяна на огледалата 2015), отличена с националната награда „Иван Николов“, както и на една книга на френски език Ciel à perdre /Небе за губене ( „Галимар“, 2014),  удостоена с най-престижната годишна награда за поезия във Франция “Гийом Аполинер 2014“.

Авторката има три публикувани книги с избрани стихотворения на словашки, арабски и италиански език: Опитомяване /Krotenie, (LIC, 2006), В очакване на вятъра, Кайро (2013), Nel delta del mondo /В делтата на света, изд. Kolibris, (2016).

Нейни стихове са публикувани на 17 европейски езика, а също в Канада, САЩ, Колумбия, Австралия, Египет, Япония и Китай.

Превела над 35 книги с поезия и проза, Аксиния Михайлова е носител и на наградите за превод : Годишната награда на Съюза на литовските писатели за стихосбирката Необикновено е да си жив на Марцелиюс Мартинайтис (2009);  Наградата на името на латвийския поет Александър Чакс за сборника с избрани стихове на поета Огледала на въображението (2009) и на най-високото отличие на Република Латвия  Рицар на Ордена на Трите звезди.

Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали, форуми и литературни четения във Франция,  Белгия, Швеция, Италия, Словакия, Словения, Литва, Латвия,  Румъния, Македония, Турция, Китай и Тибет.

Член на българския ПЕН-клуб, Съюз на преводачите в България и Сдружение на българските писатели.

Живее и работи в София.

 

РЕЦЕНЗИИ: 

„Смяна на огледалата” е промислена и елегантна книга. Тя ни приканва да преоткрием светлата страна на тъгата, сладостта на себепознанието, смирението на търсещите.

„Смяна на огледалата” е пространство на паметта. Читателят ще открие базисни, архетипни топоси: домът, пътят, ножът и виното, птиците (от езическия петел, през ятото гъски и лястовицата до гълъба, който по нашите ширини се асоциира колкото с ангел, толкова и с домашен Св. Дух). Ще преживее убийството на пеперуда, ще стаи аромата на смокини, лайкучка и сминдух.

Това е книга-убежище. Обла. Щадяща и проникновена. Пълна с митологични отпратки, които говорят директно с подсъзнанието. На символния език на подсъзнанието.

Ина Иванова

„Смяна на огледалата“ („Жанет 45“) може да бъде определена като книга, в която се измерва свободата, осъществяват се преходите от разпростирането според чергата към разпростирането според мечтите (…) Тя е и книга за менящите се домове, които сме обитавали и напускали, които изграждаме и не разпознаваме, в които влизаме като насън, с усещането, че у дома е навсякъде и само в себе си е никъде. Но е и за градовете в нас, за назоваванията, на които се учим, за думите, които преглъщаме или изплюваме, за мълчанията, които стават все по-речовити, за малките радости, за позволенията нещата да се случват. Книга за следите на отсъстващите неща, за отекванията, за приглушените отзвуци, която внушава, че отсъствието също е глагол/който се спряга само в сегашно време.

Амелия Личева

Стихосбирката на Аксиния Михайлова „Смяна на огледалата” спечели журито на наградата „Иван Николов“ за 2015 г. с аристократичността на поетическото звучене, превръщащо думите в същинско дълбочинно откровение.

Недялко Славов

Аксиния Михайлова – европейското лице на българската поезия

Поезията на Аксиния Михайлова е мотивирана от закона на любовта към живеенето и всеприсъствието на смъртта. (… ). Тя носи автентизма не на българската действителност в нейната родово-патриархална непримиримост, а на онази действителност на българските природа, език и начин на обичане, в които границите на културата са нахлули неусетно, за да се слеят с традицията, без да я поставят под въпрос.

Екатерина Григорова

 

Стиховете на Аксиния Михайлова въздействат на сетивата чрез движения, пейзажи, звуци, мириси… Насищат ги с живот, задават ритмиката на чувствата, атмосферата на цялото.

Катя Атанасова

Аксиния Михайлова е от авторите, които остават верни на себе си и с постоянство отстояват една своя поетика, която не се съобразява както с временните литературни моди, така и с налагания канон. (…) Доминираща линия в поезията ѝ е романтическото търсене на любовта независимо от натрупаните разочарования. Налице е стремеж към естетизиране на езика, на отношенията между мъжа и жената, на самото живеене – като спасение от „нищетата на света“.

                                                                                                       Д-р Людмила Балабанова 

 

Всеки стих в “Разкопчаване на тялото” е различно усещане, което живописният език на Аксиния Михайлова съживява и за самия читател – от подреждането на кухненските прибори или обелването на ябълка през съзерцанието на звездите та до интимния любовен акт, поезията ѝ разрушава апатичното русло на монотонното съществуване ден за ден, с което по неволя сме свикнали, за да ни върне към есенцията на живота – способността да резонираме с природата и обкръжението си.

Жасмина Тачева

Това е изящна, дълбока, чувствена поезия. Всяко чувство е анализирано през митологичното и историческо съзнание и социалния опит. Тези стихове миришат на билки и сладко, те докосват с върха на пръстите и заедно с това проникват дълбоко в душата на читателя.

Илияна Делева

 

Поезията на Аксиния е лично преживяване. (…) Свободата на изказа и мисълта  правят четенето полет. Докато чета почти усещам „дъждовната стена“ и „бавния поход на светулките“, гледам как „прекършеното крило на съня“ е превързано и си спомням за „камъка на сбогуването, заседнал в гърлото ми“. Навлизам дълбоко в преживяването, в подсъзнателното, в дълбоките психологически картини на човешката душа. Това е една дълбока, сетивна, чувствена поезия. Вълнуваща и запечатваща се в съзнанието на четящия.

Емилия Найденова

 

Аксиния Михайлова е поетеса, която стои малко встрани от българската класическа поетическа традиция. Притежава по-особена чувствителност, някак си е стаена, но дълбока и смислена. (…) Тя е гражданин на света, побрал в себе си южняшката чувствителност и северната вглъбеност. Това личи от цялата ѝ поезия. Тя се интересува от екзотичното, от културните знаци, оставени през хилядолетията от творците – велики предци. Топосите в поезията ѝ говорят за придобита култура, осмислена и почувствана през личната сетивност. (…) Тя търси петата посока на света, това е нейният стремеж към непознатото, към различното и новото, към неизследваното. Стиховете ѝ са изпълнени с тъгата на странстващ човек, защото идват от най-потайните места на нейната сетивност, превръщайки се в светлина.

Никола Иванов

Из студията „Аз не тъках платна – засявах думи“.