Откриване на изложба: Петър Пиронков

18:30ч
Галерия “София”

Откриване на изложба: Петър Пиронков

Петър Пиронков е роден на 8-и септември 1977г. в София. Завършва Национална художествена гимназия „Илия Петров” специалност Живопис в София. Художникът се дипломира през 2003г. в специалност „Живопис” в класа на проф. Александро Троти, в Държавна художествена академия за изящни изкуства гр. Рим, Италия. Работи в областта на камерната и монументална фигуративна живопис. В периода 1996-2014г. участва в общи изложби и пленери в България и чужбина. Носител е на първа награда за живопис „Перикле Фацини” 1999г и „Златно перо” 2011г. Негови творби са притежание на галерии и частни колекционери в Италия, Франция, Белгия, Гърция, Великобритания,Германия, Холандия, Австрия, Русия, Китай, САЩ, Венецуела, Мексико, Швейцария и др.
Творецът има над тридесет самостоятелни изложби в България и по света:
1996 – „Третото око” гр. Анцио, Италия
1997 – „Бараците” гр. Пловдив
1998 – „100-те художника на „Виа Маргута” гр. Рим
1998 – „Романа” гр.Рим
1998 – „Виктория” гр. Рим
1998 – „Лас Палмас” гр. Рим
1999 – „Студио Д’Арте” гр. Рим
2000 – „Мелон” гр. София
2000 – „Кавалет” гр. Варна
2000 – „Епсилон” гр. Шумен
2000 – Градска Художествена Галерия, гр.Хасково
2001 – „Атриум” гр. Варна
2001 – „Мелон” гр. София
2002 – „Кавалет” гр. Варна
2002 – „Аполон и Меркурий” гр. София
2003 – Съвет на Европа гр. Страсбург, Франция
2003 – „Кавалет” гр. Варна
2003 – „Виттория” гр. Рим
2003 – „Централ” гр. Страсбург
2004 – „Футуро” гр. Каракас, Венецуела
2004 – „Жорж Папазов” гр. Пловдив
2004 – Български Културен Институт гр. Страсбург
2004 – Мексико сити, гр. Мексико
2004 – „Арт форум” гр. Пазарджик
2005 – „Жорж Папазов” гр. Пловдив
2006 – „Максим” гр. София
2007 – „Икар” гр. София
2008 – зала България, гр. София
2009 – Градска художествена галерия гр. Пловдив
2010 – „Боев” гр. Пазарджик
2010 – Градска художествена галерия гр. Ботевград
2011 – „Париж-Москва” гр. София
2012 – „Арт форум” гр. София
2013 – „Дом Витгенщай” гр. Виена Австрия
2013 – „Средец” гр. София
2013 – Български културен институт гр. Прага Чехия
2013 – Български културен институт гр. Париж Франция
2013 – „Джамията” гр. Дупница
2014 – Галерия „М-Арт” гр. Базел Швейцария
2014 – Български културен институт гр. Лондон Великобритания
2014 – Български културен институт гр. Братислава Словакия
2014 – Български културен институт гр. Берлин Германия
2014 – Пловдивска градска галерия гр. Пловдив

Творческата и генетичната връзка между поколенията не е изключение, както в историческата, така и в съвременната практика, и по-специално – в нашия художествен живот. Трудно ми е да определя при младия Пиронков, докъде е родовата предопределеност и стиловите предпочитания, докъде са уроците в училище и опита от срещите с други култури. По-същественото в новите му работи е експресията на живописното внушение, поетичната носталгичност и не на последно място – много по-определено изразената организация и структура на пластическото пространство.
Всеки тръгва от някъде, естествено е Петър Пиронков да тръгне от изкуството, сред което е израснал заедно с това – ще сбъркаме, ако в последните му работи не видим и емоционално и пластически новото, и по-различното в живописта му. Живописният талант, усета за психологическо пространство, експресивната чувствителност – са неща, които са очевидни, но има нови моменти, които и като възможности, и като път, ако се овладеят пластически и се осмислят съдържателно, носят развитието в себе си. От една страна багреното разточителство и привидно необузданата живописна материя, в най-добрите работи, вече са подчинени съзнателно или несъзнателно – като вътрешен усет на едно организирано пространство, в което сюжетното вдъхновение придава една нова различност и на емоционалното внушение. Особено в някои от по-големите работи, в които библейското начало и енергията на изграждане, извеждат автора и до сериозни психологически внушения. Живописта сама по себе си има свой автономен живот, но без вълненията, свързани с човека и природата, в най-добрия случай ще стигне до живописта за украса. Заглавията на някои картини като “Венцианки”, “Рим”, Истанбул”, “Арл”, “Разходка”, “Почивка”, “Жена с риба”, “Зима” или “Ловци” . . . сами по себе си не правят изкуство, но преминали през едно творческо вълнение, вече придават на изкуството внушение, дълбочина и до голяма степен го предпазват от рутината и инерцията. В този смисъл обръщането на Петър Пиронков към конкретни мотиви не само е обогатило сюжетното му изкуство, но и като вълнение, и като пластическа организация му разкрива нови възможности. От това живописта му не е загубила, само се е обогатила емоционално и съдържателно. От тук нататък Пиронков сам ще определи и себе си, и пътя. Дали ще разчита само на живописния си усет и емоционална енергия, или ще потърси още по изявено личностното си присъствие във вечните пластически и духовни пътеки е негов избор! Мисля, че с най-силните си работи вече го е направил.

март 2011г. Светлин Русев